натрапник
[nɐˈtrapnik]
натрапник значение:
Какво е натрапник? Човек, който налага присъствието си там, където не е желан; досадник.
1. (пряко) Човек, който налага присъствието си там, където не е желан; досадник.
- Ударение
- натра̀пник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-трап-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- натрапници
Примери за използване на натрапник
(пряко)
- Охраната изведе натрапника, който се опита да влезе на сцената.
- Не искам да бъда натрапник в семейния ви празник.
Синоними на натрапник
Антоними на натрапник
Как се пише натрапник
Грешни изписвания: натрабник, нътрапник, натръпник, натрапнйк
Пише се с п (проверка: натрапвам), а не с 'б', въпреки възможното озвучаване пред звучни съгласни в производни форми.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:трапя
Произлиза от глагола 'натрапвам' (налагам присъствието или мнението си). Коренът се свързва с диалектното 'трапя' (търпя, понасям) или 'трап' (трапчина, място, където се слага нещо).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нахалeн натрапник
- нежелан натрапник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
