Dumite-BG – онлайн речник за българския език

натъртя

[nɐˈtɤrtjɐ]

натъртя значение:

Какво е натъртя? Наранявам тъканите на тялото чрез удар или натиск, без да се разкъсва кожата, обикновено придружено с болка и кръвоизлив (синина).

1. (медицина) Наранявам тъканите на тялото чрез удар или натиск, без да се разкъсва кожата, обикновено придружено с болка и кръвоизлив (синина).
2. (преносно) Акцентирам силно върху нещо в речта си; подчертавам дебело и настойчиво някаква мисъл или дума.
Ударение
натъ̀ртя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-тър-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
натъртвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натъртя

(медицина)
  • Паднах лошо и си натъртих коляното.
  • В навалицата някой ме натърти в ребрата.
(преносно)
  • Ораторът натърти върху необходимостта от незабавни реформи.
  • Тя натърти на последната дума, за да бъде разбрана правилно.

Антоними на натъртя

Как се пише натъртя

Грешни изписвания: натъртиа, натърте, нътъртя, натартя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л., ед.ч. завършва на (натъртя), а в 3 л., мн.ч. на -ят (натъртят).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:търкам/трия
Произлиза от корена на глагола 'търкам' или диалектното 'търтя' (удрям, блъскам), с представка на-. Свързва се с идеята за нанасяне на удар или натиск, който оставя следа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • натъртя си крака
  • натъртя фразата
  • натъртя на думата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.