Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наумя

[nɐuˈmʲa]

наумя значение:

Какво е наумя? Решавам да направя нещо, хрумва ми идея или намерение; поставям си за цел.

1. (общо) Решавам да направя нещо, хрумва ми идея или намерение; поставям си за цел.
2. (остаряло) Напомням на някого за нещо.
Ударение
наумя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-у-мя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
наумя си
Видова двойка
наумявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наумя

(общо)
  • Каквото си наумя, винаги го постига.
  • Тя си наумя да замине за чужбина още това лято.
(остаряло)
  • Ще ти наумя за дълга, когато се видим.

Антоними на наумя

Как се пише наумя

Грешни изписвания: на омя, нъумя, наомя
Правопис: Пише се слято. Коренът е ум.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умъ
Произлиза от 'ум' с глаголно окончание и представка 'на-', означаваща полагане на нещо в ума, замисляне.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наумя си нещо
Фразеологизми:
  • каквото си науми

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.