нахалница
[nɐˈxaɫnit͡sɐ]
нахалница значение:
Какво е нахалница? Жена или момиче, което проявява нахалство, безсрамие или прекалена дързост в поведението си.
1. (Пряко) Жена или момиче, което проявява нахалство, безсрамие или прекалена дързост в поведението си.
- Ударение
- нахàлница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-хал-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- нахалници
Примери за използване на нахалница
(Пряко)
- Тази нахалница се пререди пред цялата опашка, без да каже нито дума.
- Не бъди такава нахалница, върни играчката на детето!
Синоними на нахалница
Как се пише нахалница
Грешни изписвания: нахалнитса, нъхалница, нахълница, нахалнйца
Пише се с ц, няма специфични особености, следващи фонетичния принцип.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:нахал
Образувано от корена 'нахал' (нахален човек) и наставката '-ница'. Етимологията на 'нахал' се свързва с руското 'нахал' и вероятно има общославянски корен, означаващ дързост или безсрамие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма нахалница
- малка нахалница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
