нацепване
[nɐˈt͡sɛpvɐnɛ]
нацепване значение:
Какво е нацепване? Действието по нацепване; процес на разделяне на нещо (обикновено дърва) на по-малки части чрез удари.
1. (пряко) Действието по нацепване; процес на разделяне на нещо (обикновено дърва) на по-малки части чрез удари.
2. (преносно) Поява на пукнатини или цепнатини по повърхността на нещо.
3. (жаргон) Процес на активно трениране с цел постигане на силно изразена мускулна релефност.
- Ударение
- нацѐпване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-цеп-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- нацепвания
Примери за използване на нацепване
(пряко)
- Нацепването на дървата за огрев му отне целия следобед.
- Чуваше се ритмичното нацепване на пъновете в двора.
(преносно)
- Студът предизвика нацепване на мазилката.
- Наблюдава се нацепване на кожата на ръцете през зимата.
(жаргон)
- Той започна програма за нацепване преди лятото.
Синоними на нацепване
Антоними на нацепване
Как се пише нацепване
Грешни изписвания: нацебване, нъцепване, нацепвъне
Пише се с п. Проверката се прави с форми, в които след съмнителната съгласна стои гласна: цепя, цепеница.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣпити
Произлиза от глагола 'нацепя', който е с префикс 'на-' (добавящ значение за натрупване или завършеност) и корен 'цеп-', свързан със старобългарското 'цѣпити' (разделям, цепя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нацепване на дърва
- повърхностно нацепване
- здраво нацепване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
