началнически
[nɐˈt͡ʃaɫnit͡ʃɛski]
началнически значение:
Какво е началнически? Който се отнася до началник; който е присъщ или принадлежи на началник.
1. (пряко) Който се отнася до началник; който е присъщ или принадлежи на началник.
2. (преносно) Който изразява превъзходство, строгост или заповедничество.
- Ударение
- нача̀лнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-чал-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
Примери за използване на началнически
(пряко)
- Той влезе в стаята с типичния си началнически маниер.
- Седна на големия началнически стол зад бюрото.
(преносно)
- Говореше с началнически тон, който не търпеше възражения.
Синоними на началнически
Антоними на началнически
Как се пише началнически
Грешни изписвания: началничесски, началнички, нъчалнически, начълнически, началнйчески, началническй
Думата се пише с малка буква, освен в началото на изречение, тъй като е относително прилагателно име.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:началник
Произлиза от съществителното име 'началник' + суфикс за образуване на относителни прилагателни '-ески' (с редукция и промяна на корена).
Употреба
Чести словосъчетания:
- началнически кабинет
- началнически тон
- началнически пост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
