начеващ
[nɐˈt͡ʃɛvɐʃt]
начеващ значение:
Какво е начеващ? Който започва, настъпва или се появява в момента; начален етап на действие или състояние.
1. (книжовен) Който започва, настъпва или се появява в момента; начален етап на действие или състояние.
2. (образование/професия) Който сега навлиза в дадена професия или дейност; начинаещ (по-рядка, остаряла употреба в този смисъл).
- Ударение
- наче'ващ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-че-ващ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- начеващи
- Вид
- несвършен
Примери за използване на начеващ
(книжовен)
- Трябва да се вземат мерки още при начеващ стадий на заболяването.
- Начеващият ден носеше обещание за промяна.
(образование/професия)
- Той е начеващ автор с голям потенциал.
Антоними на начеващ
Как се пише начеващ
Грешни изписвания: начиващ, нъчеващ, начевъщ
Думата се пише с е в корена (начевам), а не с 'и'. Окончанието за сегашно деятелно причастие е -ащ (след твърда съгласна) или -ящ.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начинати
Сегашно деятелно причастие от глагола 'начевам' (започвам). Коренът е свързан със старобългарското 'чѣнти' (започвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- начеващ ден
- начеваща криза
- начеващ писател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
