Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нашийник

[nɐˈʃiijnik]

нашийник значение:

Какво е нашийник? Каишка от кожа, метал или изкуствена материя, която се поставя на шията на домашно животно (най-често куче).

1. (кинология) Каишка от кожа, метал или изкуствена материя, която се поставя на шията на домашно животно (най-често куче).
2. (историческо) Метален обръч, поставян на врата на роби или затворници в миналото.
Ударение
наши'йник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ший-ник
Род
мъжки
Мн. число
нашийници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нашийник

(кинология)
  • Купихме нов кожен нашийник за кучето.
  • На нашийника беше гравирано името на животното.
(историческо)
  • Железният нашийник тежеше ужасно на врата на роба.

Синоними на нашийник

Как се пише нашийник

Грешни изписвания: нашиник, нашииник, нъшийник, нашййник, нашийнйк
Пише се с ий, тъй като коренът е шия, а й е част от основата пред наставката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:шия
Словообразуване от предлога „на“ + съществителното „шия“ (врат) + наставка „-ник“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кожен нашийник
  • противопаразитен нашийник
  • електронен нашийник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.