наяве
[nɐˈjavɛ]
наяве значение:
Какво е наяве? В действителност, в реалността (като противоположност на сън или въображение).
1. (пряко) В действителност, в реалността (като противоположност на сън или въображение).
2. (преносно) Открито, явно, пред всички; така, че да се вижда или знае.
- Ударение
- ная̀ве
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-я-ве
Примери за използване на наяве
(пряко)
- Не мога да повярвам, че това се случва наяве, а не насън.
- Мечтите му станаха наяве.
(преносно)
- Истината излезе наяве.
- Всичките им тайни излязоха наяве.
Как се пише наяве
Грешни изписвания: на яве, нъяве
Пише се слято, тъй като е наречие, образувано от предлог и съществително, което е изгубило самостоятелната си употреба в съвременния език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:на + явь
Слято писане на предлога 'на' и старата форма за 'яве' (от 'явь' - реалност, това, което е явно, видимо). Противопоставя се на 'насън'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излизам наяве
- случва се наяве
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
