Dumite-BG – онлайн речник за българския език

невярващ

[nɛˈvʲarvɐʃt]

невярващ значение:

Какво е невярващ? Който няма религиозна вяра; атеист.

1. (религия) Който няма религиозна вяра; атеист.
2. (общо) Който изпитва съмнение или недоверие към нещо конкретно.
Ударение
невя̀рващ
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
не-вяр-ващ
Род
мъжки
Мн. число
невярващи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на невярващ

(религия)
  • Той се самоопределя като невярващ човек.
  • Невярващите често търсят упование в науката.
(общо)
  • Той хвърли невярващ поглед към екрана на телефона.
  • Останаха невярващи на собствените си очи.

Как се пише невярващ

Грешни изписвания: не вярващ, невярвъщ
Пише се слято, когато се използва като прилагателно или съществително (атрибутивна употреба). Когато е причастие в сказуемна позиция с изрично отрицание на действието, може да се срещне разделно (рядко).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вярвам
Отрицателна форма на сегашно деятелно причастие от глагола 'вярвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • невярващ поглед
  • невярващ човек
  • остана невярващ

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.