Dumite-BG – онлайн речник за българския език

незагасващ

[nɛzɐˈgasvɐʃt]

незагасващ значение:

Какво е незагасващ? Който не престава да гори или свети; който не угасва.

1. (пряко) Който не престава да гори или свети; който не угасва.
2. (преносно) Който не губи силата или интензитета си (за чувство, спомен, слава).
Ударение
незага'сващ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-за-гас-ващ
Род
мъжки
Мн. число
незагасващи
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на незагасващ

(пряко)
  • Незагасващият огън в камината поддържаше топлината цяла нощ.
(преносно)
  • Тя изпитваше незагасваща надежда, че ще го види отново.
  • Незагасващ интерес към изкуството.

Антоними на незагасващ

Как се пише незагасващ

Грешни изписвания: не загасващ, незъгасващ, незагъсващ, незагасвъщ
Пише се слято с не, когато функционира като прилагателно (епитет). Когато е част от глаголна конструкция с отрицание, се пише разделно (напр. 'огън, не загасващ, а тлеещ').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:загасвам
Отрицателна частица „не“ + сегашно деятелно причастие на глагола „загасвам“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • незагасващ огън
  • незагасваща любов
  • незагасващ спомен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.