незагубил
[nɛzɐˈɡubil]
незагубил значение:
Какво е незагубил? Който не е претърпял загуба на нещо (вещ, качество, чувство) към минал момент.
1. (общо) Който не е претърпял загуба на нещо (вещ, качество, чувство) към минал момент.
- Ударение
- незагу̀бил
- Част на речта
- прилагателно име, глагол
- Сричкоделение
- не-за-гу-бил
- Род
- мъжки
- Мн. число
- незагубили
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на незагубил
(общо)
- Той се върна от войната, незагубил човечността си.
- Отборът остана незагубил нито една среща през целия сезон.
Как се пише незагубил
Грешни изписвания: не загубил, незъгубил, незагобил, незагубйл
Частицата не се пише слято с миналите деятелни причастия, когато с тях се образуват прилагателни или се описва качество на субекта, а не се извършва явно отрицание на глаголно действие в сказуемото.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:губя
Отрицателна форма на миналото свършено деятелно причастие на глагола „загубя“ (от праславянски *gubiti).
Употреба
Чести словосъчетания:
- незагубил надежда
- незагубил съзнание
- незагубил самообладание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
