неизобретателен
[nɛizobrɛˈtatɛlɛn]
неизобретателен значение:
Какво е неизобретателен? Който няма способност да изобретява, да създава нещо ново; лишен от творческо въображение и оригиналност.
1. (пряко) Който няма способност да изобретява, да създава нещо ново; лишен от творческо въображение и оригиналност.
- Ударение
- неизобрета́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-и-зо-бре-та-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неизобретателни
Примери за използване на неизобретателен
(пряко)
- Той беше старателен, но напълно неизобретателен изпълнител.
- Решението им беше стандартно и неизобретателно.
Синоними на неизобретателен
Антоними на неизобретателен
Как се пише неизобретателен
Грешни изписвания: не изобретателен, нейзобретателен, неизубретателен, неизобретътелен
Частицата не се пише слято с прилагателни имена, когато с тях се образува нова дума с противоположно значение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изобретателен
Образувано чрез префиксация на отрицателната частица 'не-' към прилагателното 'изобретателен'. Коренът 'брет-' е свързан със старобългарския глагол 'обрѣсти' (намирам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизобретателен ум
- неизобретателен подход
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
