неизхабен
[nɛizhɐˈbɛn]
неизхабен значение:
Какво е неизхабен? Който не е повреден, износен или притъпен от употреба; който е запазил своите физически качества и острота.
1. (пряко) Който не е повреден, износен или притъпен от употреба; който е запазил своите физически качества и острота.
2. (преносно) За талант, сила или чувство – който не е загубил своята свежест, интензитет или потенциал; съхранен.
- Ударение
- неизхабѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-из-ха-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неизхабени
Примери за използване на неизхабен
(пряко)
- Намериха стар, но напълно неизхабен инструмент в работилницата.
- Острието на ножа беше неизхабено и режеше с лекота.
(преносно)
- Той притежаваше неизхабен ентусиазъм за работа, въпреки годините труд.
- Актьорът демонстрира неизхабен талант в новата си роля.
Синоними на неизхабен
Как се пише неизхабен
Грешни изписвания: не изхабен, неисхабен, нейзхабен, неизхъбен
Частицата не се пише слято с миналите страдателни причастия, когато те функционират като прилагателни имена (определения) и не са част от сказуемото в изречението.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хабя
Образувано чрез префикса за отрицание 'не-', префикса 'из-' (за завършеност на действието) и корена на глагола 'хабя' (старобълг. 'хабити' – погубвам, развалям). Думата означава запазен в първоначалния си вид.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизхабен ресурс
- неизхабен потенциал
- неизхабена енергия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
