неимоверност
[nɛimovɛrnost]
неимоверност значение:
Какво е неимоверност? Качеството на нещо да бъде изключително голямо по степен, сила или размер; невероятност.
1. (абстрактно) Качеството на нещо да бъде изключително голямо по степен, сила или размер; невероятност.
- Ударение
- неимовѐрност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-и-мо-вер-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- не се използва в мн.ч.
- Вид
- несвършен
Примери за използване на неимоверност
(абстрактно)
- С неимоверност граничеше усилието, което положиха, за да спасят пострадалите.
Синоними на неимоверност
Антоними на неимоверност
Как се пише неимоверност
Грешни изписвания: неимовернос, неймоверност, неимуверност, неимовернуст
Пише се слято като едно съществително име.
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:имоверен
От 'неимоверен' (невероятен, изключителен). Коренът е свързан със старобългарското 'вѣра' (вяра) и 'имати' (имам) – буквално 'който не може да се има вяра', в смисъл на твърде голям, за да е истина.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
