Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неинициативен

[nɛinit͡siɐˈtivɛn]

неинициативен значение:

Какво е неинициативен? Който няма инициатива; пасивен, бездеен, който чака напътствия от другите.

1. (пряко) Който няма инициатива; пасивен, бездеен, който чака напътствия от другите.
Ударение
неинициатѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-и-ни-ци-а-ти-вен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неинициативен

(пряко)
  • Неинициативният служител рядко получава повишение.
  • Той беше твърде неинициативен, за да започне собствен бизнес.

Синоними на неинициативен

Антоними на неинициативен

Как се пише неинициативен

Грешни изписвания: не инициативен, нейнициативен, неинйциативен, неиницйативен, неинициътивен, неинициатйвен

Частицата не се пише слято с прилагателни имена, когато с нея се образува ново значение (противоположно на изходното). Пише се разделно само при явно противопоставяне (напр. 'не инициативен, а изпълнителен').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не + инициативен
Образувано чрез отрицателната частица-представка 'не-' и прилагателното 'инициативен' (от латински initium).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неинициативен човек
  • неинициативен подход

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.