нектър

м. , само ед.

1. В гръцката и римската митология — питие на боговете, което дава безсмъртие.
2. Сладък сок, отделян от цветовете на медоносните растения.
3. Вкусна, освежаваща напитка, приготвена от плодове. Нектар от праскови.

+прил. некта̀рен, некта̀рна, некта̀рно, мн. некта̀рни.