ненарочен
[nɛnɐˈrɔt͡ʃɛn]
ненарочен значение:
Какво е ненарочен? Който е извършен без предварителен замисъл или намерение; неумишлен.
1. (общо) Който е извършен без предварителен замисъл или намерение; неумишлен.
- Ударение
- ненарòчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-на-ро-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ненарочни
Примери за използване на ненарочен
(общо)
- Това беше ненарочен жест, който обаче обиди домакините.
- Допусна ненарочна грешка в изчисленията.
Антоними на ненарочен
Как се пише ненарочен
Грешни изписвания: ненаручен, ненърочен
Думата се пише с 'о' в корена (рок/роч). Проверка може да се направи със сродната дума 'нарок' (съдба, орис) или 'пророкувам'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:нарочен
Образувано с отрицателната частица (префикс) 'не-' и прилагателното 'нарочен'. Самото 'нарочен' произлиза от старобългарския глагол 'нарочити' (назначавам, определям, наричам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ненарочен пропуск
- ненарочна грешка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
