ненарушим
[nɛnɐruˈʃim]
ненарушим значение:
Какво е ненарушим? Който не може или не бива да бъде нарушен, престъпен или прекъснат; свещен, непоклатим.
1. (книжовно) Който не може или не бива да бъде нарушен, престъпен или прекъснат; свещен, непоклатим.
- Ударение
- ненарушѝм
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-на-ру-шим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ненарушими
Примери за използване на ненарушим
(книжовно)
- Тези правила са ненарушими и важат за всички.
- Цареше ненарушима тишина в залата.
Синоними на ненарушим
Как се пише ненарушим
Грешни изписвания: не нарушим, ненърушим, ненарошим, ненарушйм
Пише се слято, тъй като е прилагателно име с отрицателна частица не-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наруша
Образувано от не- + нарушим (отглаголно прилагателно от 'наруша').
Употреба
Чести словосъчетания:
- ненарушим закон
- ненарушим мир
- ненарушима тишина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
