неопорочен
[nɛopoˈrɔt͡ʃɛn]
неопорочен значение:
Какво е неопорочен? Който не е засегнат от порок, развала или нечестност; чист, неопетнен.
1. (етика / морал) Който не е засегнат от порок, развала или нечестност; чист, неопетнен.
2. (технически / формален) Който не е повреден, манипулиран или направен невалиден (за процес, избори, проба).
- Ударение
- неопоро̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-о-по-ро-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неопорочени
Примери за използване на неопорочен
(етика / морал)
- Той имаше репутация на неопорочен и честен съдия.
- Тя запази душата си неопорочена от интригите в двора.
(технически / формален)
- Процесът на гласуване остана неопорочен въпреки опитите за саботаж.
- Взетата проба е неопорочена и годна за анализ.
Синоними на неопорочен
Антоними на неопорочен
Как се пише неопорочен
Грешни изписвания: неупорочен, неопурочен, неопоручен
Пише се слято, тъй като е едно смислово цяло (прилагателно). Основната гласна е о (от порок), а не 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:не- + опорочен
Отрицателна частица 'не' + минало страдателно причастие 'опорочен' (от глагола 'опороча', корен 'порок').
Употреба
Чести словосъчетания:
- неопорочен вот
- неопорочено съзнание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
