Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неоправдателен

[nɛopravdatɛlɛn]

неоправдателен значение:

Какво е неоправдателен? Който не съдържа или не служи за оправдание; който не освобождава от вина или отговорност.

1. (пряко) Който не съдържа или не служи за оправдание; който не освобождава от вина или отговорност.
Ударение
неоправда̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-о-прав-да-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
неоправдателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неоправдателен

(пряко)
  • Представените документи имаха неоправдателен характер и не промениха хода на делото.
  • Липсата на доказателства се оказа неоправдателен фактор за неговото поведение.

Синоними на неоправдателен

Антоними на неоправдателен

Как се пише неоправдателен

Грешни изписвания: неоправдателан, неуправдателен, неопръвдателен, неоправдътелен
Думата се пише с о (неоправдателен), тъй като е производна от прав, право. Наставката е -телене), а не -телан.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:прав
Образувана от отрицателната частица 'не', корена 'прав' (истина, право), глаголното окончание 'да' и наставката за прилагателни '-телен', индикираща предназначение или свойство. Антоним на 'оправдателен' (напр. присъда).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неоправдателен документ
  • неоправдателен характер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.