неоспоримост
[nɛosporiˈmɔst]
неоспоримост значение:
Какво е неоспоримост? Качество на нещо, което е толкова сигурно и доказано, че не може да бъде подложено на съмнение или възражение.
1. (логика / право / общо) Качество на нещо, което е толкова сигурно и доказано, че не може да бъде подложено на съмнение или възражение.
- Ударение
- неоспори'мост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-ос-по-ри-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на неоспоримост
(логика / право / общо)
- Неоспоримостта на фактите принуди защитата да промени стратегията си.
- Доказателствата бяха приети с пълна неоспоримост от научната общност.
Синоними на неоспоримост
Антоними на неоспоримост
Как се пише неоспоримост
Грешни изписвания: не оспоримост, неуспоримост, неоспуримост, неоспорймост, неоспоримуст
Пише се слято като едно съществително име.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:спор
Абстрактно съществително от 'неоспорим' (не- + оспорим). Коренът 'спор' е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фактическа неоспоримост
- правна неоспоримост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
