Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неотемност

[nɛoˈtɛmno̝st]

неотемност значение:

Какво е неотемност? Качество на право, имот или характеристика, която не може да бъде отнета, иззета или премахната от притежателя ѝ.

1. (право / религия) Качество на право, имот или характеристика, която не може да бъде отнета, иззета или премахната от притежателя ѝ.
Ударение
неоте́мност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-о-тем-ност
Род
женски
Мн. число
неотемности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неотемност

(право / религия)
  • Конституцията гарантира неотемността на основните човешки права.
  • Църковните имоти в миналото са се ползвали със статут на свещена неотемност.

Антоними на неотемност

Как се пише неотемност

Грешни изписвания: неутемност, неотнемност, неотемнуст
Пише се слято. Коренът съдържа 'е' (от 'емля' - вземам), не 'и' или 'у'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъ + ѩти (емам)
Произлиза от архаичния глагол 'отемам' (отнемам), който е вариант на 'отнемам' (от + имам/емам). 'Неотемност' е качеството на нещо, което не може да се 'отеме' (отнеме). Думата е рядка и се среща предимно в стара юридическа или църковна литература.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.