Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неповинен

[nɛpoˈvinɛn]

неповинен значение:

Какво е неповинен? Който няма вина за нещо; невинен, безгрешен. Често се използва в религиозен контекст.

1. (книжовно) Който няма вина за нещо; невинен, безгрешен. Често се използва в религиозен контекст.
Ударение
непови́нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-по-ви-нен
Род
мъжки
Мн. число
неповинни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неповинен

(книжовно)
  • Тя проля неповинна кръв.
  • Остана неповинен пред съда на историята.

Синоними на неповинен

Антоними на неповинен

Как се пише неповинен

Грешни изписвания: неповинин, непувинен, неповйнен
Пише се с двойно н в женски и среден род и множествено число (неповинна, неповинно, неповинни), но с едно н в мъжки род единствено число.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повина
От старобългарската дума 'повина' (вина, дълг, задължение) с отрицателна частица 'не'. Среща се предимно в църковнославянски контекст и архаична литература.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неповинна душа
  • неповинна жертва

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.