непокорник
[nɛpoˈkɔrnik]
непокорник значение:
Какво е непокорник? Човек, който не се подчинява, проявява непокорство и бунтарски дух.
1. (общо) Човек, който не се подчинява, проявява непокорство и бунтарски дух.
- Ударение
- непоко̀рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-по-кор-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непокорници
Примери за използване на непокорник
(общо)
- Той беше известен като непокорник, който винаги спори с началниците.
- Група непокорници отказаха да изпълнят заповедта.
Синоними на непокорник
Как се пише непокорник
Грешни изписвания: не покорник, непукорник, непокурник, непокорнйк
Съществителните с представка не- се пишат винаги слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:покор
Съществително нарицателно, образувано от прилагателното 'непокорен' + наставката за деятел '-ник'. Коренът 'кор-' е свързан с укор, коря.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
