непослушник
[nɛpoˈsɫuʃnik]
непослушник значение:
Какво е непослушник? Човек (най-често дете или подчинен), който не се подчинява на напътствия, заповеди или установения ред; своеволен човек.
1. (пряко) Човек (най-често дете или подчинен), който не се подчинява на напътствия, заповеди или установения ред; своеволен човек.
- Ударение
- непослу̀шник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-по-слуш-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непослушници
Примери за използване на непослушник
(пряко)
- Малкият непослушник отново се изкачи на оградата въпреки забраната.
- Учителката трудно се справяше с класа, пълен с непослушници.
Синоними на непослушник
Антоними на непослушник
Как се пише непослушник
Грешни изписвания: непослошник, не послушник, непуслушник, непослушнйк
Думата се пише слято, тъй като е съществително име, образувано с частицата не-, която става префикс и променя значението на основната дума в противоположно.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слушати
Образувано чрез префикса 'не-' (отрицание) и съществителното 'послушник' (от глагола 'послушам', който произлиза от старобългарския корен за слух/слушане). В съвременния език думата е придобила значение на човек, който не се подчинява на правила или заповеди.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям непослушник
- какъв непослушник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
