Dumite-BG – онлайн речник за българския език

непохабен

[nɛpoxɐbɛn]

непохабен значение:

Какво е непохабен? Който не е развален, унищожен или изразходван напразно; запазен в цялост.

1. (пряко) Който не е развален, унищожен или изразходван напразно; запазен в цялост.
2. (преносно) Който не е загубил своята свежест, сила или талант.
Ударение
непохабе́н
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
не-по-ха-бен
Род
мъжки
Мн. число
непохабени
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непохабен

(пряко)
  • От целия плат остана само едно малко непохабено парче.
  • Това беше единственият непохабен ресурс, с който разполагаха.
(преносно)
  • Тя притежаваше непохабен от годините талант.

Как се пише непохабен

Грешни изписвания: не похабен, непухабен, непохъбен
Пише се слято, когато е определение.

Етимология

Произход:Турски/Български
Оригинална дума:habe (тур.) / хабя (бълг.)
Отрицателна форма на миналото страдателно причастие от 'похабя'. Глаголът 'хабя' е с несигурна етимология, вероятно свързан с турското 'habe' (фира, отпадък) или диалектни форми.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непохабен материал
  • непохабен талант

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.