Dumite-BG – онлайн речник за българския език

непохитен

[nɛpoxiˈtɛn]

непохитен значение:

Какво е непохитен? Който не е бил отвлечен или насилствено отнет.

1. (криминалистика) Който не е бил отвлечен или насилствено отнет.
2. (преносно/поетично) Който не е осквернен, поруган или откраднат (за чест, светиня).
Ударение
непохитѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-по-хи-тен
Род
мъжки
Мн. число
непохитени
Вид
свършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непохитен

(криминалистика)
  • Детето беше намерено здраво и непохитено.
  • Единственият непохитен член на екипажа успя да се свърже с властите.
(преносно/поетично)
  • Храмът остана непохитен от нашествениците.

Антоними на непохитен

Как се пише непохитен

Грешни изписвания: не похитен, непухитен, непохйтен

Думата се пише слято като едно цяло (отрицателно причастие).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хытити
От глагола 'похитя' (отвличам, грабвам). Коренът *hyt- е свързан с насилствено вземане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непохитен кораб
  • непохитен човек

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.