неприличие
[nɛpriˈlit͡ʃiɛ]
неприличие значение:
Какво е неприличие? Поведение, думи или вид, които нарушават общоприетите норми на морал, възпитание и благоприличие.
1. (общо) Поведение, думи или вид, които нарушават общоприетите норми на морал, възпитание и благоприличие.
- Ударение
- неприлѝчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-при-ли-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- неприличия
Примери за използване на неприличие
(общо)
- Той се държа с пълно неприличие по време на церемонията.
- Голотата на плажа се смяташе за неприличие през миналия век.
Синоними на неприличие
Антоними на неприличие
Как се пише неприличие
Грешни изписвания: не приличие, непрйличие, неприлйчие, неприличйе
Частицата не се пише слято, когато образува ново съществително с противоположно значение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:не + приличен
Отрицателна частица 'не' + съществителното 'приличие' (това, което приляга, което е редно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- граничи с неприличие
- възмутително неприличие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
