неразграничим
[nɛrɐzɡrɐniˈt͡ʃim]
неразграничим значение:
Какво е неразграничим? Който не може да бъде отделен или различен от нещо друго поради голяма прилика или липса на ясни критерии.
1. (наука/логика) Който не може да бъде отделен или различен от нещо друго поради голяма прилика или липса на ясни критерии.
- Ударение
- неразграничѝм
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-раз-гра-ни-чим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неразграничими
- Вид
- несвършен
Примери за използване на неразграничим
(наука/логика)
- За обикновения наблюдател двата вида птици са напълно неразграничими.
- Истината и измислицата в романа са неразграничими.
Синоними на неразграничим
Антоними на неразграничим
Как се пише неразграничим
Грешни изписвания: не разграничим, неразличим, неръзграничим, неразгръничим, неразгранйчим, неразграничйм
Прилагателни, образувани с наставки -им/-ем и отрицателна частица, се пишат винаги слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:граница
Съставено от отрицателна частица 'не-', представка 'раз-', корен 'гран' (от граница) и наставка '-им' за възможност. Означава 'невъзможен за разграничаване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- практически неразграничим
- визуално неразграничим
- неразграничими нюанси
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
