неразтворимост
[nɛrɐstuoˈrimost]
неразтворимост значение:
Какво е неразтворимост? Свойство на вещество да не може да се разтваря в даден разтворител (най-често вода) или да се разтваря в пренебрежимо малки количества.
1. (химия) Свойство на вещество да не може да се разтваря в даден разтворител (най-често вода) или да се разтваря в пренебрежимо малки количества.
- Ударение
- неразтворѝмост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-раз-тво-ри-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- неразтворимости
Примери за използване на неразтворимост
(химия)
- Пълната неразтворимост на утайката затрудни химичния анализ.
- Мазнините се характеризират с неразтворимост във вода.
Антоними на неразтворимост
Как се пише неразтворимост
Грешни изписвания: не разтворимост, не-разтворимост, неръзтворимост, неразтвуримост, неразтворймост, неразтворимуст
Частицата не се пише слято със съществителното, тъй като образува ново понятие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разтворя
Отрицателна форма на 'разтворимост', произлизаща от глагола 'разтворя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна неразтворимост
- практическа неразтворимост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
