неразчленимост
[nɛrɐztʃlɛˈnimost]
неразчленимост значение:
Какво е неразчленимост? Свойство на обект или концепция да бъде единно цяло, което не може да се раздели на съставни части или елементи без да загуби същността си.
1. (наука/философия) Свойство на обект или концепция да бъде единно цяло, което не може да се раздели на съставни части или елементи без да загуби същността си.
- Ударение
- неразчленѝмост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-раз-чле-ни-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на неразчленимост
(наука/философия)
- Неразчленимостта на атома е била догма в древната философия, опровергана от съвременната физика.
- Текстът се характеризира със смислова неразчленимост.
Синоними на неразчленимост
Антоними на неразчленимост
Как се пише неразчленимост
Грешни изписвания: нерасчленимост, неразчлинимoст, неръзчленимост, неразчленймост, неразчленимуст
Спазва се правилото за звучност пред звучни съгласни, но тук представката е раз- и се пише със 'з' пред беззвучната 'ч', тъй като морфемата е постоянна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:член
Произлиза от 'неразчленим', базирано на корена 'член' (част, елемент), представката 'раз-' (за разделяне) и отрицанието 'не-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- структурна неразчленимост
- смислова неразчленимост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
