нервничене
[ˈnɛrvnit͡ʃɛnɛ]
нервничене значение:
Какво е нервничене? Състояние на проява на нервност, раздразнителност или безпокойство; извършване на неспокойни движения.
1. (психология) Състояние на проява на нервност, раздразнителност или безпокойство; извършване на неспокойни движения.
- Ударение
- нѐрвничене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нерв-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- нервничения
Примери за използване на нервничене
(психология)
- Постоянното нервничене преди изпита му пречеше да се съсредоточи.
Синоними на нервничене
Антоними на нервничене
Как се пише нервничене
Грешни изписвания: нервничане, нервнйчене
Думата е отглаголно съществително на -ене, образувано от глагол от II спрежение (нервнича -> те нервничат).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:nervus
Отглаголно съществително от глагола 'нервнича', който произлиза от съществителното 'нерв' (от латински nervus - жила, сухожилие, нерв).
Употреба
Чести словосъчетания:
- постоянно нервничене
- излишно нервничене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
