несиновен
[nɛsiˈnɔvɛn]
несиновен значение:
Какво е несиновен? Който не е присъщ на син; който не изпълнява синовния си дълг или няма отношение на син към родител.
1. (пряко) Който не е присъщ на син; който не изпълнява синовния си дълг или няма отношение на син към родител.
- Ударение
- несино̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-си-но-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- несиновни
Примери за използване на несиновен
(пряко)
- Той прояви несиновна небрежност към болния си баща.
- Поведението му беше студено и несиновно.
Синоними на несиновен
Антоними на несиновен
Как се пише несиновен
Грешни изписвания: не синовен, несйновен, несинувен
Отрицателната частица не се пише слято с прилагателни имена, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение (антоним).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:син
Образувано чрез отрицателната частица 'не-' и прилагателното 'синовен' (свързан със сина, присъщ на сина). Коренът е общославянски 'сынъ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- несиновно отношение
- несиновно поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
