несъстоятелност
[nɛsəstoˈjatɛlnost]
несъстоятелност значение:
Какво е несъстоятелност? Правно състояние на длъжник, който не е в състояние да погаси своите парични задължения към кредиторите; фалит, банкрут.
1. (право/икономика) Правно състояние на длъжник, който не е в състояние да погаси своите парични задължения към кредиторите; фалит, банкрут.
2. (логика/абстрактно) Липса на основание, логическа неподплатеност или неистинност на твърдение или теория.
- Ударение
- несъстоя̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-съ-сто-я-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на несъстоятелност
(право/икономика)
- Фирмата подаде молба за обявяване в несъстоятелност пред окръжния съд.
- Синдикът започна процедура по осребряване на имуществото при несъстоятелност.
(логика/абстрактно)
- Критиката доказа пълната несъстоятелност на аргументите на автора.
- Тезата му увисна във въздуха поради научната си несъстоятелност.
Синоними на несъстоятелност
Антоними на несъстоятелност
Как се пише несъстоятелност
Грешни изписвания: несастоятелност, несъстоятелнозт, несъстуятелност, несъстоятелнуст
Пише се с ъ (съ-) и променливо я (-сто-я-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:състояние
Образувано от прилагателното „състоятелен“ (богат, заможен или обоснован) с отрицателната частица „не-“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- производство по несъстоятелност
- обявявам в несъстоятелност
- научна несъстоятелност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
