неустойка
[nɛusˈtɔjkɐ]
неустойка значение:
Какво е неустойка? Парично обезщетение, предварително уговорено в договор, което едната страна заплаща на другата при неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията си.
1. (право/икономика) Парично обезщетение, предварително уговорено в договор, което едната страна заплаща на другата при неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията си.
- Ударение
- неусто̀йка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-ус-той-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- неустойки
Примери за използване на неустойка
(право/икономика)
- Фирмата трябваше да плати огромна неустойка заради забавянето на строежа.
- В клаузите на договора е предвидена неустойка в размер на 10%.
Синоними на неустойка
Как се пише неустойка
Грешни изписвания: неостойка, не устойка, неустуйка, неустоика
Пише се слято с не, тъй като е съществително име. Пише се с у (от 'устоявам'), а не с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стоя
От 'не' + 'устоя' (устоявам на думата си). Калка на латинското 'poena', 'stipulatio' или немското 'Konventionalstrafe', означаващо сума, която се плаща, когато не се устои на договореното.
Употреба
Чести словосъчетания:
- плащам неустойка
- договорна неустойка
- размер на неустойката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
