но

[nɔ]

но значение:

Какво е но? Съюз, използван за противопоставяне, добавяне, присъединяване или ограничаване на действия или състояния. За противопоставяне на еднородни части. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от едното изречение напълно или частично се ограничава от действието на другото. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза е в отстъпително отношение спрямо предходното. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза допълва, изяснява друго действие. За добавяне, присъединяване.

1. Съюз, използван за противопоставяне, добавяне, присъединяване или ограничаване на действия или състояния. За противопоставяне на еднородни части. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от едното изречение напълно или частично се ограничава от действието на другото. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза е в отстъпително отношение спрямо предходното. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза допълва, изяснява друго действие. За добавяне, присъединяване.

Ударение: 'но
Част на речта: съюз
Сричкоделение: но
Род: няма

Докладвай грешка в описанието

Как се пише но

Пред съюза но в състава на сложно изречение винаги се пише запетая.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:нъ

Наследник на старобългарския противителен съюз 'нъ', със съответствия в другите славянски езици.

Употреба

Фразеологизми:

ако и само ако
без но и ама

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.