Dumite-BG – онлайн речник за българския език

номадче

[noˈmatʧe]

номадче значение:

Какво е номадче? Дете или млад представител на номадско племе; малък номад.

1. (пряко) Дете или млад представител на номадско племе; малък номад.
2. (преносно) Човек (често дете), който обича да пътува или често сменя местожителството си (употребено с умиление или ирония).
Ударение
нома̀дче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-мад-че
Род
среден
Мн. число
номадчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на номадче

(пряко)
  • В шатрата си играеше малко номадче с черни като въглени очи.
(преносно)
  • Синът ни е истинско номадче, не се задържа на едно място за повече от минута.

Синоними на номадче

Антоними на номадче

Как се пише номадче

Грешни изписвания: номатче, нумадче, номъдче
Думата се пише с 'д', тъй като проверката се прави с основната форма 'номад' или 'номади', въпреки че при изговор съгласната се обеззвучава пред беззвучното 'ч'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:νομάς (nomas)
Умалителна форма на думата 'номад'. Коренът произлиза от старогръцкото νομάς (nomas) – 'скитащ', 'пасящ', през латинското nomas и западноевропейски езици, с добавена българска умалителна наставка '-че'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.