Dumite-BG – онлайн речник за българския език

номенклатурчик

[nomɛnkɫɐˈturt͡ʃik]

номенклатурчик значение:

Какво е номенклатурчик? Лице, принадлежащо към номенклатурата – висшия слой на партийната и държавната бюрокрация в социалистическите страни, ползващо се със специални привилегии.

1. (политика/история) Лице, принадлежащо към номенклатурата – висшия слой на партийната и държавната бюрокрация в социалистическите страни, ползващо се със специални привилегии.
Ударение
номенклату̀рчик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-мен-кла-тур-чик
Род
мъжки
Мн. число
номенклатурчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на номенклатурчик

(политика/история)
  • Той беше типичен номенклатурчик, издигнал се бързо в партийната йерархия.
  • Номенклатурчиците имаха достъп до специални магазини.

Синоними на номенклатурчик

Как се пише номенклатурчик

Грешни изписвания: нуменклатурчик, номинклатурчик, номенклътурчик, номенклаторчик, номенклатурчйк
Думата следва правописа на чуждицата 'номенклатура'. Съдържа струпани съгласни 'нкл'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:nomenclatura
От латинското nomenclatura (списък с имена), навлязло в българския език чрез руската политическа терминология. Суфиксът '-чик' е типичен за образуване на названия на лица в славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • партийни номенклатурчици
  • висш номенклатурчик

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.