Dumite-BG – онлайн речник за българския език

номератор

[nomɛˈratɔr]

номератор значение:

Какво е номератор? Механично или автоматично устройство за отпечатване на поредни номера върху документи, билети и др.

1. (техника) Механично или автоматично устройство за отпечатване на поредни номера върху документи, билети и др.
2. (телекомуникации (истор.)) Служител в телефонна централа, който следи номерата или свързва абонатите (рядка, историческа употреба).
Ударение
номера́тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-ме-ра-тор
Род
мъжки
Мн. число
номератори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на номератор

(техника)
  • Служителят подпечата документите с автоматичен номератор.
  • Номераторът блокира на страница сто.

Синоними на номератор

Как се пише номератор

Грешни изписвания: нумератор, номерътор, номератур

Правилният правопис е с о (номератор), следвайки корена номер в българския език, въпреки латинското numerus.

Етимология

Произход:Латински / Немски
Оригинална дума:numerator
От латински numerator (този, който брои) или през немски Numerator. Свързано с numerus (число).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автоматичен номератор
  • ръчен номератор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.