Dumite-BG – онлайн речник за българския език

номинатив

[nominɐˈtif]

номинатив значение:

Какво е номинатив? Основният падеж в граматиката на много езици (именителен падеж), който обикновено обозначава подлога в изречението и отговаря на въпросите 'кой?' или 'какво?'.

1. (езикознание) Основният падеж в граматиката на много езици (именителен падеж), който обикновено обозначава подлога в изречението и отговаря на въпросите 'кой?' или 'какво?'.
Ударение
номинати'в
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-ми-на-тив
Род
мъжки
Мн. число
номинативи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на номинатив

(езикознание)
  • В латинския език съществителните в речника са дадени в номинатив.
  • Българският език е загубил падежната система, но запазва формите на номинатива като основни.

Синоними на номинатив

Как се пише номинатив

Грешни изписвания: нуминатив, номйнатив, номинътив, номинатйв
Думата се пише с о (проверка чрез 'номинален') и завършва на звучно в (проверка: номинатива).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:nominativus
От латински [casus] nominativus – 'именуващ [падеж]', от nominare (назовавам).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.