номоканон
[nomoˈkanon]
номоканон значение:
Какво е номоканон? Византийски средновековен сборник, съдържащ църковни правила (канони) и свързаните с тях граждански закони (номоси).
1. (История/Право/Религия) Византийски средновековен сборник, съдържащ църковни правила (канони) и свързаните с тях граждански закони (номоси).
- Ударение
- номока̀нон
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- но-мо-ка-нон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- номоканони
Примери за използване на номоканон
(История/Право/Религия)
- Славянският превод на Номоканона изиграва важна роля в правната система на средновековна България.
- Учените изследват промените в различните редакции на номоканона.
Синоними на номоканон
Как се пише номоканон
Грешни изписвания: нумоканон, номо канон, номуканон, номокънон, номоканун
Думата е сложна, съставена от две гръцки основи, свързани със съединителна гласна 'о'. Пише се слято.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:nomokanon
От гръцки 'nomos' (закон, гражданско право) и 'kanon' (правило, църковно право). Сборник, обединяващ светски и църковни закони.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Юстинианов номоканон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
