норвежко-български
[norˈvɛʃko ˈbɤlgɐrski]
норвежко-български значение:
Какво е норвежко-български? Който се отнася едновременно до Норвегия и България, или до техните езици/култури.
1. (общо) Който се отнася едновременно до Норвегия и България, или до техните езици/култури.
- Ударение
- норвѐжко-бъ̀лгарски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- нор-веж-ко-бъл-гар-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- норвежко-български
Примери за използване на норвежко-български
(общо)
- Купих си нов норвежко-български речник.
- Предстои подписване на норвежко-български спогодби за културен обмен.
Как се пише норвежко-български
Грешни изписвания: норвежкобългарски, норвежко български, нурвежко-български, норвежку-български, норвежко-балгарски, норвежко-бългърски, норвежко-българскй
Пише се с тире (полуслято), защото е сложно прилагателно име, образувано от две равноправни основи (и норвежки, и български).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:норвежки + български
Сложно прилагателно име, образувано от основите на 'норвежки' и 'български', свързани съчинително (равноправно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- норвежко-български речник
- норвежко-български отношения
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
