нормалност
[norˈmaɫnost]
нормалност значение:
Какво е нормалност? Качество или състояние на това, което е нормално; съответствие с установените норми, правила или обичаен ред.
1. (общо) Качество или състояние на това, което е нормално; съответствие с установените норми, правила или обичаен ред.
2. (психиатрия/психология) Психическо здраве, липса на душевни отклонения.
- Ударение
- норма́лност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нор-мал-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- нормалности
Примери за използване на нормалност
(общо)
- Обществото се стреми към връщане към нормалността след кризата.
- Тестът потвърди нормалността на всички жизнени показатели.
(психиатрия/психология)
- Съдебните експерти трябваше да се произнесат за психическата нормалност на подсъдимия.
Синоними на нормалност
Антоними на нормалност
Как се пише нормалност
Грешни изписвания: нормалнос, нурмалност, нормълност, нормалнуст
Думата завършва на наставката -ост, характерна за съществителни от женски род. При членуване не се губи „т“: нормалността.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:normalis
От латински normalis (прав, правилен), произлизащо от norma (ъгломер, правило), + българска наставка за абстрактни съществителни -ост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- връщане към нормалност
- нова нормалност
- психическа нормалност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
