нос
[nɔs]
нос значение:
Какво е нос? Орган на обонянието при човека и гръбначните животни, който е и начална част на дихателните пътища, разположен на лицето или муцуната.
1. (анатомия) Орган на обонянието при човека и гръбначните животни, който е и начална част на дихателните пътища, разположен на лицето или муцуната.
2. (география) Част от сушата, която се вдадва навътре във воден басейн (море, езеро), обикновено със заострена форма.
3. (техника) Предната, обикновено заострена част на превозно средство (кораб, самолет) или предмет (обувка).
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нос
- Род
- мъжки
- Мн. число
- носове
Примери за използване на нос
(анатомия)
- Тя имаше чип нос и сини очи.
- Кучето подуши следата с влажния си нос.
(география)
- Нос Емине е най-източната точка на Стара планина.
- Корабът заобиколи опасния нос при бурно време.
(техника)
- Носът на кораба пореше вълните.
- Обувките му бяха с остър нос.
Синоними на нос
Антоними на нос
Как се пише нос
Едносрична дума, завършваща на звучен съгласен 'с', който не се променя при членуване.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*nosъ
Наследствена дума от праславянски *nosъ, сродна с индоевропейския корен *nas-.
Употреба
Чести словосъчетания:
- орлов нос
- чип нос
- запушен нос
Фразеологизми:
- виря нос
- водя за носа
- натривам носа
- под носа ми
- синапов нос
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
