нотариус
[noˈtarius]
нотариус значение:
Какво е нотариус? Длъжностно лице, овластено от държавата да извършва нотариални удостоверявания на факти, подписи и сделки с цел придаване на правна сигурност.
1. (право) Длъжностно лице, овластено от държавата да извършва нотариални удостоверявания на факти, подписи и сделки с цел придаване на правна сигурност.
- Ударение
- нота̀риус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- но-та-ри-ус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нотариуси
Примери за използване на нотариус
(право)
- Сделката за апартамента беше изповядана пред нотариус.
- Трябва да занеса пълномощното при нотариус за заверка.
Как се пише нотариус
Грешни изписвания: нутариус, нотариос, нотъриус, нотарйус
Думата завършва на -иус. Множественото число се образува с окончание -и (нотариуси).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:notarius
От латински *notarius* (писар, секретар), през западноевропейските езици. Коренът е свързан с *nota* (знак, бележка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- помощник-нотариус
- нотариална кантора
- заверявам при нотариус
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
