Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нотацийка

[notɐˈtsijkɐ]

нотацийка значение:

Какво е нотацийка? Кратко или досадно наставление, поучение или мъмрене, което някой отправя към друг.

1. (общуване (преносно)) Кратко или досадно наставление, поучение или мъмрене, което някой отправя към друг.
2. (музика / наука) Малка бележка или кратка система от знаци (по-рядка употреба).
Ударение
нотацѝйка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-та-ций-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
нотацийки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нотацийка

(общуване (преносно))
  • Шефът ми дръпна една нотацийка за закъснението.
  • Спести ми сутрешната нотацийка, знам какво съм направил.
(музика / наука)
  • На листчето имаше набързо надраскана музикална нотацийка.

Антоними на нотацийка

Как се пише нотацийка

Грешни изписвания: нотациика, нутацийка, нотъцийка, нотацййка
При образуване на умалително от дума на -ция, окончанието е -цийка (с кратко 'й').

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:notatio
Умалителна форма на 'нотация'. От латински notatio (отбелязване, мъмрене).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чета нотацийка
  • дръпвам нотацийка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.