нравоучение
[nrɐvoutˈʃɛniɛ]
нравоучение значение:
Какво е нравоучение? Слово, беседа или литературно произведение с поучителен, морализаторски характер.
1. (пряко) Слово, беседа или литературно произведение с поучителен, морализаторски характер.
2. (неодобрително) Досадно натякване на морални правила; четене на конско.
- Ударение
- нравоучѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нра-во-у-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- нравоучения
Примери за използване на нравоучение
(пряко)
- Басните завършват с кратко нравоучение.
- Той не обичаше дългите нравоучения на баща си.
(неодобрително)
- Спести ми нравоученията и ми кажи какво да правя.
- Всички бяха уморени от нейните безкрайни нравоучения.
Синоними на нравоучение
Как се пише нравоучение
Грешни изписвания: правоучение, нръвоучение, нравуучение, нравоочение, нравоученйе
Думата е сложна, образувана от основите нрав и учение, свързани със съединителна гласна о.
Етимология
Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:нравоучение
Заемка от руски или църковнославянски, съставена от 'нрав' (характер, морален облик) и 'учение' (обучение). Буквално означава 'учене на нравственост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чета нравоучение
- досадно нравоучение
Фразеологизми:
- чета нравоучения
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
