нравоучител
[nravouˈt͡ʃitɛl]
нравоучител значение:
Какво е нравоучител? Човек, който обича да чете морал, да поучава другите за тяхното поведение, често по досаден или назидателен начин.
1. (пряко / иронично) Човек, който обича да чете морал, да поучава другите за тяхното поведение, често по досаден или назидателен начин.
- Ударение
- нравоучѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нра-во-у-чи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нравоучители
Примери за използване на нравоучител
(пряко / иронично)
- Не ми се прави на нравоучител, знам си грешките.
- Авторът на статията влиза в ролята на обществен нравоучител.
Как се пише нравоучител
Грешни изписвания: нравоучитил, нръвоучител, нравуучител, нравоочител, нравоучйтел
Сложна дума със съединителна гласна о. Завършва на -тел.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:нрав + учитель
Съставено от 'нрав' (характер, морал) и 'учител'. Човек, който учи на нрави.
Употреба
Чести словосъчетания:
- досаден нравоучител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
