обая
[obɐˈja]
обая значение:
Какво е обая? Покърявам някого със своя чар, въздействам силно и привлекателно; очаровам, пленявам.
1. (литературен/поетичен) Покърявам някого със своя чар, въздействам силно и привлекателно; очаровам, пленявам.
- Ударение
- оба̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ба-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- обая се
- Видова двойка
- обаявам
Форми на думата обая 44
- обай
- обайте
- обае
- обаем
- обаеш
- обаете
- обаеше
- обаейки
- обаел
- обаела
- обаели
- обаело
- обаелия
- обаелата
- обаелите
- обаелият
- обаелото
- обаех
- обаеха
- обаехме
- обаехте
- обаещ
- обаеща
- обаещи
- обаещо
- обаещия
- обаещата
- обаещите
- обаещият
- обаещото
- обаят
- обаял
- обаяла
- обаяли
- обаяло
- обаялия
- обаялата
- обаялите
- обаялият
- обаялото
- обаях
- обаяха
- обаяхме
- обаяхте
Примери за използване на обая
(литературен/поетичен)
- Тя успя да го обая с усмивката си само за миг.
- Гледката ще обае всеки пътник, дръзнал да се изкачи до върха.
Антоними на обая
Как се пише обая
Грешни изписвания: убая, объя
Пише се с начално о (представка о-). Ятковата гласна в края се променя според спрежението (обаеш, обаят).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:о- + баяти
От старобългарския глагол 'баяти' (говоря, врачувам, лекувам с думи). Първоначалното значение е свързано с магическо въздействие чрез слово, по-късно се развива в значение на очарование.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.